ваня    
 
 
 

СКИТНИКЪТ СОЛ МАГИ

Имало едно време един скитник на име Сол Маги. Той бил висок и слаб мъж. Неговата зелена вратовръзка с времето била избеляла и скъсана на много места. Шапката му била тъмнокафява, но имало няколко дупки по нея. Черната му коса стърчала на големи, сплъстени кичури, наподобяващи дървесни клони.
Скитникът бутал и колело. Не можело наистина да го наречеш колело.Нямало педали, нито верига, само една рамка и две колела. Гумите били напълнени с парцали, били продупчени и затова парцалите тук-там се подавали. Щом някой видел вързопчето на напречната греда веднага разбирал, че всичко, което притежава Сол, е в тази торбичка.
Понякога той използвал колелото само, за да го носи, а понякога, когато бил изморен, се подпирал на кормилото, ходейки по улиците.
Баща ми ми разказа историята на Сол. Неговото истинско име било Том Маги. Една тъмна нощ, когато бил млад, той се разхождал край една скала. Не можело да се вижда добре в тъмата и той паднал от върха на скалата. Докато падал, успял да се задържи на един клон и това го спасило. Прекарал там цялата нощ. На няколко пъти чувал да минават хора, викал ги, но те всички бягали, щом чуели гласа му. Един рибар го видял на сутринта и го спасил.
- Би бил ужасен живота, казал Сол, ако хората не си помагат един на друг.
Той решил, че ще помага на хората с каквото може. Знаел,че не може да прави това, ако има обикновена работа. Затова тръгнал по селищата, давайки съвети и помагайки на всеки, който го помоли.
След време той станал много мъдър и го нарекли Сол, по името на цар Соломон от Библията. Станал известен с добрите си дела и името Сол Маги се знаело в четирите края на Футбридж.