 |
 |
 |
ЕДНОРОГЪТ И ВЪЛШЕБНОТО ДЪРВО
Тогава ще ви я разкажа.
Това се случило много отдавна в приказна страна. Живеел един еднорог, на име Бен. Той имал много приятели, но обичал да играе само на онези игри, които той предлагал. Така, след време, никой не искал вече да си играе с него. И той започнал да скучае. Сам, нямал какво да прави. По цял ден само седял на едно място.
Един ден, след като се бил наскучал до насита, видял един негов стар приятел - джуджето Жизи. Така се изненадал, че като го прегърнал, едва не го задушил Седнали на една слънчева поляна и се разприказвали. И тогава, не знам как му е хрумнало, но си пожелал да остави всички и да избяга от къщи.
И докато си мислел как ще ги накаже за това, слънцето се скрило.
Изведнъж всички се изпокрили по домовете си.. Чул се някакъв шум. Еднорогът и неговия приятел, джуджето, се скрили под едно дърво.
Дървото заговорило на еднорога, а джуджето така се изплашило, че побегнало към къщурката си.
Еднорогът Бен замръзнал на мястото си.
- Не се бой - казало дървото. Слушах мислите ти.
- И какво от това? - Казал Бен
- Ами питах се, ти наистина ли искаш да побегнеш от дома си?
- Наистина - отвърнал Бен
- И няма ли да те е страх? - попитало дървото
- Няма.
- А няма ли да ти е мъчно за твоите близки и приятелите ти?
- Няма - казал Бен. Те и без това не си играят с мен.
- Знаеш ли, казало дървото, когато човек много иска нещо, то винаги се случва. Така че, понякога много трябва да внимаваш какво си пожелаваш.
- Не ме интересува, отвърнал еднорога. Никой не искам да виждам повече.
- Добре - казало дървото. Затвори очи и повтори на глас какво искаш.
Бен затворил очи и докато си пожелавал да го няма вече на това място, изведнъж полетял. Толкова му харесало, че вече искал само да лети, да лети…
И той летял. По цял ден само това правел. Видял много непознати страни и интересни неща. Но постепенно започнал да се уморява. И нямало на кого да разкаже за преживяванията си. И отново започнало да му доскучава. Липсвали му и приятелите.
Но на всеки следващ ден той летял все в непозната посока. И ставал все по-самотен.
Един ден, ненадейно някакъв глас заговорил:
- Иди на края на приказната страна. Върви само напред. Когато стигнеш до зеления пясък , ще видиш първия знак.
- Какъв знак? - попитал Бен. Толкова му се искало да си поприказва с някого, че започнал да се оглежда от къде идва гласът. Но никой не се обадил.
- Хм, помислил си Бен. Той каза само напред. Значи, само напред - и продължил.
По едно време видял зеления пясък и се зарадвал. О-о къде е знака.
И пред него изникнал огромен камък. Бен се покатерил на него и видял дома си. Близките и приятелите му го търсели и тъгували за него. Изведнъж блеснала светкавица и той разбрал всичко.
Скочил от другата страна на камъка.
- Браво! Сега ела при мен
- Къде си? - попитал Бен
- Точно пред теб
Но пред младия еднорог нямало нищо. И изведнъж се появило дървото. Бен бързо дотичал до него.
- Защо ме повика- попитал Бен
- За да ти кажа, че това бе изпит.
- Изпит? Какъв изпит- и докато питал дървотото, му се приискало отново да се върне в къщи. Спомнил си какво му казало дървото при първата им среща.
И затворил очи. Силно си пожелал отново да е у дома. И полетял.
Пътят му се сторил къс. А когато се прибрал, не могъл да повярва на очите си. Всичките му приятели го очаквали и се радвали на завръщането му.
“нашият герой се върна” - викали те.
"Сякаш някой им е разказал всичко", помислил си Бен, докато се приземявал.
Когато стъпил на земята се почувствал много странно. Това било, защото бил летял много дълго време и кракато му се били отпуснали…
Оттогава Бен никога вече не скучаел. Намирал си какво да прави и не се налагал в игрите на приятелите си.